Втори мотивационен тренинг за пациенти с таласемия 17-19.10.2014г., гр. Казанлък
17.10.2014Писмо до всички „себеподобни”!
Всеки има своите страхове, притеснения, тревоги и проблеми, които таи дълбоко в себе си. Не знаем с кого да споделим, на кого да се доверим и къде да потърсим помощ.
Като пациент с таласемия имам повече проблеми от т.нар. „нормални” хора. Ежемесечните кръвопреливания и изследвания, ежедневната хелатираща терапия смазват понякога самочувствието ми. Започвам да се чувствам непълноценна и губя желание, и мотивация да се боря. Дискриминацията от различните институции, работодатели и обикновенните хора, които като чуят, че имаш някакво заболяване, ме гледат като чумава и се опитват да ме третират като не втора, ами трета ръка човек. Решават, че могат да те излъжат и подхлъзнат както им се харесва на тях. Всичко това ме ранява отвътре и оставя дълбоки и болезнени следи в душата ми. Страхът да се доверя дори на най-близките си не ми позволяваше да говоря с никого, а изпитвах такава нужда да го направя.
Когато ми се обадиха за психологическия тренинг бях едновременно ентусиазирана и притеснена. Как да разкажа за проблемите и страховете си пред други хора. Ами ако ми се смеят, ако си променят мнението за мен?! Въпреки това рискувах. Реших, че това е шанс да излея цялата болка насъбрана в душата ми и да не се интересувам от чуждото мнение за мен. Реших, че това е начин да си помогна сама.
За първи път участвам в такава група и не знаех какво точно да очаквам.
Е, беше страхотно! Всичко надмина очакванията ми. Открих нови приятели. Хора, които познавах бегло, сега ми станаха много по – близки. Оказа се, че всички имаме сходни проблеми, тревоги и страхове.
Чрез различни ролеви игри и различни теми за разговор всички се отпуснаха и споделиха своите болки. Аз почувствах нужда да съм активна във всичко, защото за мен беше важно да се отърва от тормозещите ме всеки ден проблеми. Разбрах, че не съм толкова сама в борбата си и че имам на кого да разчитам. До тогава смятах, че никой не ме разбира и подкрепя, че никой не ми помага с нищо, но този тренинг ми показа, че греша и съм заобиколена от хора, които ме обичат, и подкрепят. Дори и да не го казват или показват често. Там открих още едно семейство, на което мога да разчитам – семейството на „себеподобните”. Момичетата и момчетата са обичащи, любящи, раними и силни точно като мен. Споделянето на проблемите ми помогна да намеря сили да се боря и да не се предавам. Да осъзная, че не аз трябва да живея с таласемията, а тя с мен!
Благодаря на две жени с големи сърца – Краси и Галя! Благодаря за вниманието, с което ни изслушаха, за времето, което отделиха за нашите проблеми и за всеотдайността, с която работиха с нас.
Искам да кажа на всички, които отказаха да дойдат и са скептични към този тип мероприятия – изпуснахте много! Следващия път не отказвайте, а с голямо ДА се запишете и отидете. Там ще преоткриете себе си, ще опознаете едно свое „АЗ”, което не познавате, ще откриете, че не сте сами в голямата борба и можете да разчитате на толкова много хора. Освен това ще ви олекне на душата.
Е, ще опитате ли? Аз с удоволствие бих отишла отново и очаквам да се запозная с всеки един от вас!
Станка Колева
Галерия
© 2011 Уебфактъри България