Как се диагностицира?

Лабораторни тестове за установяване на носителство на β-таласемия

Лабораторните тестове за таласемия включват рутинен кръвен тест познат като Пълна Кръвна Картина (ПКК), която включва измерване на кръвните параметри свързани със съдържанието на хемоглобин в червените кръвни клетки и с размера и обема на червените кръвни клетки, познати като Средно Съдържание на Хемоглобина в един еритроцит (MCH) и Среден Обем на еритроцитите (MCV) респективно. И двата от тези показатели ще бъдат по-ниски при носителите на β-таласемия.

Червените кръвни клетки също се гледат под микроскоп, за да се проучат техният размер и форма. Червените кръвни клетки на носител на таласемия ще бъдат с по-блед нюанс на червеното, ще са с вариращи форми (пойкилоцитоза), ще са по-малки (микроцитоза), за разлика от нормалните червени кръвни клетки, които са по-тъмно червени на цвят, кръгли и вдлъбнати на форма.

Други тестове за установяване на носителство на β-таласемия, включват лабораторно изследване познато като електрофореза на хемоглобина, при което се установява количеството на HbA и HbA2 - основните компоненти на възрастовия хемоглобин. Количеството на други хемоглобини присъстващи в червените кръвни клетки на възрастен, като фетален хемоглобин (HbF) и HbS, може също да се измери при електрофореза. В повечето случаи горепосочените тестове са достатъчни, за да определят дали индивидът е носител.

Друг начин за измерване количеството на HbA2, което при носителите на β-таласемия винаги е повишено, така също, за да се идентифицират вариантите на хемоглобина, e специална лабораторна технология наречена Течна Хроматография под Високо Налягане или накратко HPLC. Вземайки под внимание високата му чувствителност, специфичността и най-важно високият му дневен капацитет, днес HPLC е препоръчителна като референтен метод за потвърждаване на диагноза при хемоглобинопатии и/или хемоглобинози.

Когато по гореизброените тестове не може да се направи заключение и лабораторните специалисти не могат да потвърдят диагнозата, други по-високо специализирани тестове са известни, като генетични тестове, т.е тестове, които са базирани върху изследването на ДНК на индивида. За този тест се изисква кръв от други членове на семейството, за да се постави окончателна диагноза.

В случаите, в които има железен дефицит например, това може да затрудни диагностицирането, необходимо е само да се дадат таблетки желязо на индивида и да бъде помолен да се върне след едномесечен срок и да повтори теста, след което диагнозата може да бъде потвърдена.

Как се диагностицира β-таласемия майор?

Дете родено с β-таласемия майор няма видими признаци на заболяването. Дори лабораторните тестове могат да се провалят при диагностицирането на таласемия, особено ако родителите не са изследвани, няма направени пренатални изследвания, и няма друго обременено дете в семейството. В тази ранна възраст Таласемия майор е възможно да бъде диагностицирана само с генетични тестове, които идентифицират гените,  които детето е наследило от всеки родител.

В повечето случаи β-таласемия майор може да бъде диагностицирана в първите няколко месеца и преди 2 годишна възраст. β-таласемия интермедия, която в повечето случаи е „по-леко” клинично състояние отколкото β-таласемия майор, може все пак да остане недиагностицирана за по-дълго време.

Обичайни методи използвани за диагностициране на Таласемия майор в лабораторията

  • Измерване на хематологични показатели. Електронен анализатор – брояч на червени кръвни клетки – който определя размера и обема на червените кръвни клетки и количеството хемоглобин съдържащ се в тях. 

Средна стойност Гранични стойности
Хемоглобин(Hb)  [g/dl] 6.8 3.9 - 9.3
Средно съдържание на хемоглобин в един еритроцит(МСН)  [pg] 20.9 15 - 26
Среден обем на еритроцитите (MCV)  [FL] 65.8 57-75
Средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите(MCHC) [g/dl] 30.9 26 - 34

 

  • Кръвна картина и морфология на червените кръвни клетки. Наблюдавани под микроскоп, червените кръвни клетки изглеждат по-бледи (хипохромни), по-малки (микроцитни) от нормалните, и много важно, повечето имат анормална форма и размер – анизоцитоза и пойкилоцитоза, които са по-изразени от колкото промените, които се наблюдават при носителите.

  •  Анализиране на хемоглобин чрез електрофореза. Това е метод, при който се разделят различните фракции на хемоглобиновата молекула – т.е. HbA, HbA2 и HbF. Критерий за диагнозата Таласемия майор е когато нивата на феталния хемоглобин са по-високи от нормалното и могат да варират между 20 – 90%. HbA2, който обикновено е около 3% от хемоглобина на здрав възрастен човек, може да липсва, да е намален, нормален или леко по-висок.

  •  Чрез молекулярни методи. Това са специализирани способи използвани за потвърждаване или получаване на по-специфична информация, използвайки ДНК изследване с цел да се идентифицират мутациите (генетичните промени), които причиняват състоянието – информация, която в допълнение потвърждава диагнозата и може също така да даде представа за клиничната тежест на заболяването.

 

Въпреки, че диагностицирането на β-таласемия майор обикновено е сравнително просто, трудности могат се появят в частност в развиващите се страни, където преобладават заболявания като малария, които могат да затруднят диагностицирането.

Например маларията може да причини анемия и спленомегалия и въпреки, че резултатите от хематологичните изследвания са съвършено различни, може да е  необходимо пациентът да се лекува с анти-маларийни лекарства преди да се направи преоценка на състоянието на пациента и на диагнозата.

Изследване на плода за таласемични синдроми и други нарушения в синтеза на хемоглобина.

Има три начина за пренатално тестване, за да се определи дали нероденото дете има β-таласемия майор или интермедия:

  • Амниоцентеза - Амниоцентезата се прави във второто тримесечие на бременността след 15-та гестационна седмица. Използвайки ултразвуков контрол квалифициран акушер-гинеколог вкарва много тънка игла в корема на майката. Изтегля се малко количество от амниотична течност съдържаща клетки от плода. Рисковете, които крие този тест за майката и детето са незначителни. Има малък риск от спонтанен аборт, които е в 1:200 – 1:400 случая (по-малко от 0.5%). Специалистът акушер – гинеколог все пак ще може да обясни и обсъди в детайли всички аспекти на този тест.

  • Кордоцентеза (взимане на фетална кръв) - Под контрола на ултразвук, тънка игла се вкарва през корема във феталната връв, чрез която се аспирира малко количество кръв. Тази кръв се разделя на клетки и се изследва в лаборатория. В обучени ръце 100% чисти клетки от фетална кръв могат да бъдат осигурени от първия път. Акушер-гинекологът специализирал във взимането на пренатални проби ще е най-способен да обясни и обсъди с вас причината за провал в осигуряването на чиста фетална кръв, както и всеки друг потенциален риск, когато предприемете процедурата. Кордоцентезата се прави след 18-та седмица на бременността. Рисковете включват: спонтанен аборт (1-2%), кръвозагуба, инфекция и изтичане на амиотична течност. Ранното и специфично диагностициране чрез молекулярни методи е почти напълно заместило кордоцентезата, която сега главно се предприема при късно съобщаващи за бременността жени, при тези при които CVS (виж по-надолу) е безрезултатно и когато няма предишни изследвания на рисковите двойки.

  • Биопсия на хорионни въси (Chorionic Villus Sampling или CVS) -  Биопсията на хорионни въси е метод за диагностициране на нарушения в синтеза на хемоглобина на плода и може да се предприеме по-рано от амниоцентезата, около 10 - 11-та седмица на бременността. Използвайки ултразвук, специалистът взима малка проба от ембрионални хорионни въси, т.е. клетки които съдържат същата генетична информация като зародиша и които евентуално ще формират плацентата. Клетките се взимат както и при другите методи с тънка игла вкарана през корема на майката (трансабдоминално) или с тънък катетър вкаран през вагината (трансцервикално). После тези клетки се анализират и се поставя диагнозата. Има малък риск от спонтанен аборт (до 2%) и дори минимален риск от инфекция или кървене, в сравнение с по-горе описаните процедури. Също така съществува много малък риск от предизвикване на аномалии в крайниците, който теоритично се отхвърля, ако изследването на хорионни въси се предприеме след 10-та седмица. Както и при другите пренатални диагностични методи, информацията за потенциалния риск и за ползите при използването на тази процедура се предоставя на двойката от специалиста акушер-гинеколог.

 

Как се поставя диагнозата на плода след взимане на проба използвайки по-горните методи? 

Амниоцентезата и биопсията на хорионни въси се базират на ДНК анализ, или са познати като генетично тестване и включват идентифициране на генетични аномалии (мутации) съществуващи при родителите. Този вид тестове съдържат възможно най-точните начини за диагностициране на наследствените заболявания, но както и при всички други тестове има възможност за грешка, макар и много малка. В случая с биопсията на хорионни въси, например, лабораторните учени изследват гените отговорни за хемоглобиновия синтез съдържащи се в ДНК-то от клетките от хорионни въси, за да видят дали бебето ще е здраво, с незасегнати гени, дали е носител на таласемия или има засегнати гени и страда от Таласемия майор. Анализа на пробата обикновено отнема около седмица. Ако теста покаже, че бебето е засегнато, двойката може да реши да запази бременността, приемайки, че доживотното лечение ще е необходимост или да прекъсне бременността.